Тринадесетият съдебен заседател

Теръл беше с маратонки, протрити дънки „Ливайс“, бяла риза на ситни райета и сако, което му бе по мярка. Каквито и да бяха съмненията на Глицки към Теръл и неговите теории, този човек сигурно бе успял да се прояви, след като беше стигнал до отдел „Убийства“.
Щом му донесоха кафето, той отпи, потрепери и започна да слага вътре захар, сякаш идеше краят на света.
— Що за име е Дизмъс? — Пак опита „помията“. Продължи да разбърква.
Харди обясни за хиляден път, че това е името на добрия крадец от кръста до Христос.
— Мисля си, че нашите са искали да ме накажат за нещо. Като си помисля, че можеха да ме кръстят Бил или Джак…
Теръл се ухили.
— Да, каквото и да е, само не Сюзън. — Пак отпи от кафето и този път остави лъжичката. — Кошмарно е. И хората го пият всеки ден?
— Всеки ден.
— Кошмарно. — Посочи куфарчето на Харди и попита: — Е, провери ли за Нед?
Харди кимна. Бе прегледал доклада за ексхумацията на Едуард (Нед) Холис предишната нощ, след като сложиха децата да спят, за щастие на жена си, която не бе разговаряла с възрастен човек през последните няколко дни и очакваше да прекарат вечерта заедно.
Усмивката и приветливото държане не бяха съвсем убедителни. Теръл беше хитро ченге и можеше да си се държи колкото си иска дружелюбно, но в никакъв случай нямаше да позволи някакъв си адвокат да му прилага номера, дори и по една случайност да е приятел на Ейб Глицки.
Харди кимна пак. Тук нямаше какво да печели.
— Опитвам се да разбера какво е станало с Нед. Естествено, Дженифър няма какво да каже по въпроса. Открили са атропин?
Теръл посочи куфарчето.
— Нали така пише?
— Да, но какво от това?
Харди го изненада за първи път.
— Как какво?
— Открили са известна концентрация на атропин в предната част на дясното бедро. И това показва, че може да е инжектиран?
— Разбира се.
— Добре, така да е. А какво показва, че го е направила Дженифър?
Теръл отново опита кафето и този път не забеляза, че е кошмарно.
— Не се е набоцкал сам. Атропинът не е наркотик.
— Добре, така да е, но какво доказва това? Може да се е опитвал да се самоубие. Може да е успял. Искам да разбера дали има нещо, за което не знам, защото иначе не виждам как така всичко това може да се превърне в обвинение в убийство.
Теръл очевидно се сдържаше с усилие. Лицето му се зачерви.
— Превърнало се е в обвинение в убийство, защото го е убила. Твоята Дженифър му е видяла сметката за седемдесет и пет бона.
Харди се опита да успокои топката.
— Не казвам, че не е. Просто се питах какви доказателства… дали имате доказателства, че тя е инжектирала атропина. Откъде сте сигурни, че изобщо е била в стаята?
— Била е. Оставила го е да се тъпче с алкохол и кокаин, докато изгуби съзнание и после го е боднала със спринцовката. Когато лекарят го е видял мъртъв, е установил голямо количество кокаин и е решил, че няма смисъл да проверява за други неща. — Той потропа с пръст по масата и добави: — Това е, което се е случило, господин Харди. Няма съмнение.
Това „господин Харди“ не беше добър признак и Дизмъс нямаше намерение да гневи инспектора повече.
— Не казвам, че не е. Прокуратурата е преценила, че трябва и е повдигнала обвинението. Струва ми се обаче, че е трябвало да разполагат с още доказателства.
Теръл поомекна малко и зае защитна позиция.
— Има и още. Нали им заведох Харлън Пул?
— Любовникът й? Зъболекарят? Как се добра до него?
— Срещнах името му в показанията на Дженифър. Отидох при него и поговорихме. — Теръл се наведе напред и продължи нетърпеливо: — Понякога в нашата работа се налага да имаш някаква интуиция. Имаш чувството, че знаеш какво е станало, притискаш когото трябва и готово.
— И ти пристисна Пул?
Теръл очевидно си спомняше случая с удоволствие.
— Не се наложи да го притискам кой знае колко. Този тип има добра практика, четирийсет годишен, жена, три деца. Казах му, че ако ми помогне, ще се опитам името му да не се чува. Разприказва се моментално.
— И какво каза?
— Че му е изчезнал атропинът една вечер, след като Дженифър се отбила за малък вечерен сеанс. Изглежда са го направили на стола… макар че не стана съвсем ясно. — Теръл се ухили. — Останах с впечатлението, че с жена си вече не го прави така. Все едно. Не разбрал за какво става дума, докато мъжът й Нед не хвърлил топа. Чак тогава си изкарал акъла. Решил, че Дженифър го е направила и полека-лека я изоставил.
— Защото си е помислил, че е убила Нед?
— Да, защото е убила Нед.
Харди се облегна назад. За да спечели малко време, вдигна чашата си, изпи утайката и направи физиономия. Липсваше нещо много съществено.
— Нека уточним. Когато Нед е умрял, Пул е решил, че го е направила Дженифър, нали?
Теръл кимна.
— Това заключение не е ли малко прибързано? Трябва да е знаел какво е намислила тя… да се е досещал. Нали?
— Разбира се. Тя е говорила за това.
— Че смята да убие мъжа си? — Харди поклати глава. — Щом Пул се е уплашил след това, защо не е предвидил какво ще стане и не я е чупил по-рано?
Теръл опря лакти на масата и се замисли над проблема.
— Сигурно не е предвидил. Тя не е заявила, че смята да убива мъжа си. Мисля, че Пул се е досетил след това.
— Но защо? Защо изобщо му е минало през ума?
— Защото тя му е говорила, че иска да го напусне, че щяло да е фантастично, ако умре, за застраховката и така нататък.
— Да го остави и да желае да умре не значи, че го е убила.
— Да, но се е опитвала да го напусне поне два пъти. Нед я е намирал и я е смазвал от бой.
Десетка!
— Значи и Нед я е биел. Доказано ли е?
— Питаш дали се е оплаквала официално ли? В не се занасяй?
Страхотна информация и може би вярна, но Харди не смяташе, че съдът ще я приеме, защото се основаваше само на чужди думи, не от първа ръка — доктор Пул казал, че Дженифър му казала, че Нед я биел. Но все пак представляваше психологическа бомба. Ако беше истина, че Дженифър е убила Нед, защото я е малтретирал — за да спре изтезанието и за да получи застраховката, която според нея й се е полагала — всеки би повярвал, че е направила същото и с Лари.
Тъй като аргументът изглеждаше убедителен, изкушението да се направи паралел между обстоятелствата около смъртта на Лари и тази на Нед щеше да е силно и Харди започна да се надява, че Пауъл и обвинението ще се уловят за симетрията и ще тръгнат в тази посока — и в двата случая Дженифър имаше будещ съчувствие мотив.
Но не го спомена пред Теръл. Вместо това се съгласи, че аргументите му са доста добри.
Засега приятели или поне добронамерени врагове, двамата застанаха пред бара и зачакаха рестото. Харди попита Теръл дали е обръщал внимание какви дребни съвпадения изникват почти винаги, когато задълбаеш в някое дело.
— Да, странно е, знам — отвърна Теръл. — Преди два месеца, например, стана една взломна кражба и ме извикаха в апартамента. По едно време, докато оглеждах прозореца, поглеждам навън и някакъв тип ми вика: „Хей, Уоли!“. Оказа се един съученик, с който играехме футбол в училище. Но си прав. Такива неща се случват непрекъснато.
Харди реши да му разкаже за смъртта на Симпсън Крейн в Лос Анджелес.
— Не е ли странно? Отивам в къщата на жертва на убийство, намирам телефонен номер, набирам и попадам на още една жертва на убийство.
Това накара Теръл да закове пред вратата. Може би все още не беше готов да се впусне слепешката в гъстата мъгла, но Харди не бе склонен да мисли така.
— Как каза, че е умрял този… Крейн?
— Мислят, че е работа на профсъюзите. Наемен убиец. Точно каквото Дженифър твърди за Лари. Дяволско съвпадение, нали?
Теръл поклати глава, сякаш се опитваше да прочисти мозъка си, да прогони неприятната мисъл.
— Не, при Лари не е било това. Дженифър му е видяла сметката.
Харди реши да не се усмихва, когато му подаде кукичката със стръвта. Глицки го бе посъветвал да му подхвърли някоя теория.