Мусон

Хал погледна към Уолш.
— Знаят ли си уроците, които сте им определил за пътуването?
— Мастър Гай, да. Но другите… — отвърна предвзето Уолш.
— Първо свършете, каквото ви е наредил мистър Уолш! — намръщи се Хал. — Докато не бъде напълно доволен, никакво излизане навън!
Когато двамата се обърнаха, Том се озъби зад гърба на възпитателя.
Пратеникът на Никълъс Чайлдс пристигна преди Аболи и Дениъл да бяха свалили тежките кожени куфари от покрива на каретата. Лакей в ливрея се яви пред Хал и с поклон му връчи запечатан с восък пергамент. Той му даде монета и с нокътя на палеца счупи печата на Източноиндийската компания. Писмото бе написано от секретар: „Лорд Чайлдс настоява за удоволствието да споделите вечерята му в осем часа тази вечер в «Бомбай хаус».“ Под това бе допълнено с ръката на Чайлдс: „Осуалд Хайд ще бъде единственият друг гост. Н. Ч.“
Хал подсвирна тихичко: интимна вечеря със стареца и канцлера на Негово Величество Крал Уилям Трети. Нещо интересно се мъти. Той се усмихна и усети тръпка на възбуда да минава през тялото му.
 
4.
Аболи и Дениъл бяха изчистили калта от каретата, а космите на конете отново лъснаха като полиран метал. Хал бе имал достатъчно време да се изкъпе и да получи почистените си дрехи, преди да дойде време за тръгване към Чайлдс.
„Бомбай хаус“ се криеше зад висока ограда сред огромна градина, на един хвърлей от Съдебната палата и централата на Източноиндийската компания, разположена на „Леденхол стрийт“. При обкованите с желязо порти имаше пазачи, но те мигом ги отвориха, щом Аболи назова името на господаря си. Трима лакеи очакваха Хал при главния вход на сградата, за да вземат наметалото и шапката му и да го придружат вътре. Там го пое майордомът, за да го поведе през цяла редица просторни зали, украсени с огледала и огромни маслени картини, изобразяващи кораби, битки и екзотични пейзажи.
Докато се придвижваха, големите зали с обществен достъп отстъпиха място на по-скромни по размери помещения и Хал разбра, че са навлезли в частния сектор на огромната къща. Най-накрая спряха пред една врата така невзрачна, че той би я отминал, ако началникът на прислугата не бе почукал по нея със своя жезъл.
— Влез! — избумтя отвътре познатият глас и Хал мина с приведена глава през вратата, за да попадне в малка, но пищно украсена стая. Облицованите с дърво стени бяха окичени с гоблени от Индиите и Арабия, а самата стая едва събираше голямата маса, отрупана със сребърни чинии и позлатени супници, от които се разнасяха пикантни аромати и струйки пара.
— Точен, както винаги — похвали го лорд Чайлдс. Той бе седнал в началото на масата, разлял се извън огромен тапициран стол. — Прости ми, задето не мога да стана и те посрещна, както подобава, Кортни. Проклетата подагра пак ме е стегнала. — Той посочи качения си върху табуретка крак, омотан в превръзки. — Виждали сте се с Осуалд, разбира се.
— Имал съм тази чест — поклони се Хал към канцлера. — Добър вечер, милорд. Срещнахме се в дома на Самюъл Пепи миналия август.
— Добър вечер, сър Хенри. Много добре си спомням нашата среща. — Лорд Хайд се усмихна и му отправи полупоклон от място. — Вие не сте човек, който се забравя лесно. — Разговорът започва благоприятно, помисли си Хал.
Чайлдс му махна непринудено да седне до него.
— Седни тук, та да си чуваме приказката. Свали палтото и перуката, човече. Нека се разположим удобно. — Той погледна гъстата черна коса на Хал, само тук-там бродирана със сребро и добави: — Е да, разбира се, ти не носиш перука и много хубаво правиш. Ние, осъдените да живеем в града нещастници, трябва да се съобразяваме с модата.
Косите на другите двама бяха ниско остригани, съблекли се бяха по ризи с разкопчани яки. Чайлдс бе вързал салфетка около врата си и не бяха изчакали Хал, за да започнат да се хранят. Ако се съди по купчината празни черупки от стриди, Чайлдс бе унищожил вече няколко дузини. Хал свали палтото си, подаде го на един лакей и зае предложеното му място.
— Какво предпочиташ, Кортни, рейнско или мадейра? — Чайлдс даде знак на един от прислужниците да му напълни чашата. Хал предпочете рейнското. От опит знаеше, че вечерята ще е дълга и че зад измамната сладост на мадейрата се крие коварна сила. След като му напълниха чашата и оставиха пред него голямо плато със стриди от Колчестър, Чайлдс отпрати с жест прислугата, за да разговарят спокойно. Почти веднага зачекнаха злободневния проблем за войната в Ирландия. Сваленият Крал Джеймс бе отплавал от Франция за Ирландия, за да събере армия сред католическите си поддръжници там и се сражаваше срещу верните на крал Уилям сили. Осуалд Хайд се оплака от високата цена на кампанията, обаче Чайлдс изрази радостта си по повод успешната отбрана на Лондондери и Енискилен от частите на Негово Величество.
— Можете да бъдете сигурни, че щом се справи с ирландците, кралят ще насочи цялото си внимание към Франция — каза Осуалд Хайд, след което засмука нова стрида с тъжната физиономия, която му стоеше така непринудено. — Пак ще трябва да ходя в Парламента, да моля за пари.
Макар да живееше в провинцията, Хал беше много добре осведомен за събитията по света, тъй като поддържаше редовна кореспонденция с многобройните си приятели в Лондон. Беше изцяло в състояние да следи тънките криволици на разговора и дори да прави съвсем уместни забележки.
— Нямаме кой знае какъв избор в дадения случай — каза той. — След като Луи завладя Рейнската област, ние бяхме длъжни да тръгнем срещу него по силата на Виенския алианс. — Това мнение се споделяше и от другите двама и той почувства одобрението им, макар Хайд да продължи жалбите си по повод големите разходи за континенталната кампания.
— Съгласен съм, че трябва да воюваме с Франция, но за Бога, още не сме изплатили дълговете, направени във връзка с Холандската война и Пожара. Чернилката и Джейми ни оставиха борчове към всяка банка в Европа. — Чернилката беше прякор на Чарлз Втори, Веселия Монарх. Джейми беше Джеймс Втори, негов наследник на трона, на който остана едва три години преди врага му — Римокатолическата църква — да го прогони във Франция. Уилям, Щатхалтер на Обединените холандски провинции и четвърти по ред наследник на короната, бе повикан, заедно със съпругата си Мери, да заеме английския трон. Мери беше дъщеря на Джеймс, което правеше тази стъпка още по-законна и естествено — двамата бяха ревностни протестанти.
След като приключиха със сградите, Чайлдс отново извика прислугата, за да поднесе останалите блюда. Сам той се нахвърли върху една дувърска сепия, сякаш му беше смъртен враг. Продължиха с агнешко и телешко, които прокарваха с помощта на три различни бульона от сребърните супници. Добро червено вино замести малко тръпчивото бяло рейнско.
Хал отпиваше много пестеливо от чашата си, защото разговорът беше интересен, а кухнята на тънките плетеници от държавна власт и политика рядко ставаше негово достояние. Не би допуснал да се замае даже и от най-скъпото вино. Разговорът шареше от коронацията на Петър в Русия до френското нахлуване в Канада, от клането на американски заселници от племето йерокези до маратаското въстание срещу могулския владетел Аурангцеб в Индия.
Последната тема бързо прехвърли нещата към истинската причина за това събиране — делата и благосъстоянието на английската Източноиндийска компания. Хал долови промяната в настроението на двамата събеседници по особените погледи, които започнаха да му отправят. Те станаха изведнъж хитри и преценяващи.
— Чувам, че държите сериозен дял от акциите на компанията? — невинно се поинтересува лорд Хайд.
— Имах този късмет, да закупя малко акции, когато се завърнах от Изтока през седемдесетте — скромно се съгласи Хал — и от тогава, сегиз-тогиз, когато съдбата е милостива към мене, добавям по нещичко.
Чайлдс махна с ръка.
— Цял свят знае за изключителните заслуги на баща ти и твоите по време на Холандската война, а и след нея, както и за значителните добавки към имота ти, в резултат от военна плячка и търговски плавания до бреговете на островите на подправките и източното крайбрежие на африканския континент. — Той се обърна към канцлера: — Сър Хенри държи четири и половина процента от акциите на Компанията, без да броим зестрата на Елис Гренвил, която съвсем наскоро се омъжи за най-големия му син.