Мусон

Той тихо въздъхна. Наближава деня, когато ще трябва да намери ново място и за Том. Не може да остане тук дълго. Вече е почти мъж. Аболи започна уроците по фехтовка. Хал нарочно ги бе забавил, докато момчето понатрупа сили в ръцете. Потръпна като си представи друг пристъп на ярост, който би накарал Том да предизвика по-големия си брат. Уилям беше изпечен фехтувач. В Кеймбридж бе ранил тежко свой колега, пронизвайки го в долната част на гръдния кош. Ставаше дума за чест, но Хал трябваше да употреби цялото си влияние и една кесия злато, за да потули нещата. Дуелите бяха законни, но на тях не се гледаше с добро око. Ако момчето беше загинало, може би даже Хал нямаше да успее да отърве Уилям от последиците. Мисълта за двамата му сина, изправени един срещу друг, да решават проблемите си, бе непоносима, но би могла да се превърне в нещо повече от възможност, ако не ги раздели овреме. Ще трябва да осигури на Том койка в някой кораб от Компанията на Джон. Така наричаха с умиление английската Източноиндийска компания. Том усети, че баща му го гледа, обърна се към него и му отправи такава открита и лъчезарна усмивка, че Хал отвърна поглед.
Гай седеше до близнака си. Ето ти друг проблем, мислеше си Хал, но от различно естество. Макар близнаците да се развиваха очевидно в традициите на рода, Том и Гай се различаваха във всяко отношение, за което Хал можеше да се сети.
Гай изглеждаше много по-добре, с деликатни, почти женствени черти и грациозна осанка, лишена от силата на Том. По природа беше предпазлив до плахост, но интелигентен и прозорлив, способен да се отдаде целеустремено дори на най-досадната и безинтересна задача.
Хал не споделяше обичайното за благородниците презрително отношение към търговци и лихвари и никакви скрупули не го спираха да насочи един от синовете си в това поприще. Може би, то би подхождало най-много на Гай. Човек трудно можеше да си го представи като моряк или военен. Хал се намръщи. В Компанията на Джон имаше безброй места за секретари и чиновници, безопасни, сигурни служби, които дават възможности за бързо издигане в йерархията, особено за млад и интелигентен човек, чийто баща е надзорник в управата. Трябва да говори с Чайлдс при следващата им среща.
Хал имаше намерение да отпътува за Лондон рано на другата заран, веднага след като е видял благополучната сватба на Уилям и лейди Елис. Конете бяха готови, а Големият Дениъл и Аболи можеха да ги впрегнат в каретата и да потеглят до час след нареждането на Хал. Но и при най-бързо придвижване, пътуването до Лондон щеше да трае пет дни. Тримесечното събрание на Управата щеше да се проведе в първия ден на идния месец.
Ще трябва да взема момчетата със себе си, внезапно се сети Хал. Би било предизвикателство към съдбата, да ги остави в Хай Уийлд с Уилям като господар и в негово отсъствие. Даже и за Дориан би било най-добре да дойде с него.
Той погледна с любов най-малкия си син, кацнал на пейката до него и получи в отговор слънчева усмивка на обожание. Дориан се примъкна по-близо до него на твърдата дъбова скамейка. Хал се трогна от допира на малкото топло тяло. Сложи ръка на рамото на момчето. Рано е да се каже, какво ще излезе от него, помисли си Хал. Току виж, съвместил всички добри черти на останалите, с по-малко от слабостите им. Но още е прекалено рано.
Музиката на органа, избухнал в тържествен сватбен марш, смути мислите му. Дочу се шумолене на дрехи и тропота на паството, извърнато да посрещне булката.
 
3.
Макар слънцето още да не се бе показало над върхарите и само отделни лъчи стигаха фронтоните и куличките на голямата къща, цялото домочадие се бе изсипало отпред, за да ги изпрати за Лондон. Уилям с младоженката до себе си, Бен Грийн, управителят на имението и Еван, икономът на къщата, та чак до най-последната слугиня в кухнята и конярите.
По-старшите образуваха шпалир по стълбището пред главния вход, а простолюдието беше строено в редици на поляната отпред. Големият Дениъл и Аболи се кипреха на капрата, а конете пръхтяха пара в хладната утрин.
Хал прегърна отривисто Уилям, докато порозовялата от щастие и гордост влюбена съпруга го държеше за ръката. По нареждане на баща си, момчетата намусено чакаха зад гърба му ред, да се ръкуват с по-големия брат, за да могат да се втурнат с радостни викове към каретата.
— Може ли да се кача при Аболи и Големия Дениъл? — помоли Том и баща му кимна утвърдително.
— А аз? — заподскача пред него Дориан.
— Ти ще се возиш вътре с мен и мастър Уолш. — Уолш беше възпитателят, а пред Дориан се очертаваха четири дни плен с него и неговите учебници: латински, френски и аритметика.
— Моля те, татко, защо не и аз? — попита Дориан и сам си отговори: — Знам, защото съм най-малък!
— Ела, Дори — хвана го за ръка Гай и го помъкна към каретата. — Ще ти помогна с уроците.
Тегобите и несправедливостите на юношеството бяха бързо забравени, когато Аболи изплющя с камшика, каретата подскочи и потегли, а чакълът заскърца под железните шини на колелата й. Гай и Дориан се надвесиха от прозорците, за да помахат за сбогом, докато екипажът излезе на пътя и родната къща се изгуби от погледа.
Изпълнен с доволство, Том седеше на капрата между двамата си любимци. Големият Дениъл беше огромно мъжище, със сребриста грива, лъснала под островърхата му шапка. В устата нямаше нито един зъб, така че когато дъвчеше, обветреното му лице се диплеше като ковашки мех. Всеизвестно бе, че дори на тая възраст, той беше най-силният мъж в околията Девън. Том го бе виждал да вдига от земята някой непокорен кон, да го тръшка по гръб и задържа без особени усилия в това положение, докато ковачът го подковава. Бил е боцман на Френсис Кортни, а когато холандците убиват дядото на Том, Големият Дениъл започва да служи на неговия син, кръстосва южните морета с Хал Кортни, бие се редом с него срещу холандци и варвари, пирати и предатели и още десетина вида други врагове. Бил е гледачка на Уилям и близнаците, носил ги бе на гръб и дундуркал в огромните си, ласкави ръце. Можеше да разказва най-вълнуващите истории, за каквито мечтае всяко момче, строеше корабни модели, така истински във всеки свой детайл, сякаш всеки миг ще надуят платна към някое невероятно приключение, взели Том на юта 10. Разполагаше с изключително занимателен репертоар от клетви, псувни и поговорки, които Том репетираше единствено в присъствието на Дориан и Гай. Том обичаше Големия Дениъл дълбоко и искрено.
Извън семейството, имаше само един човек, когото да обича повече от него. Аболи седеше от другата страна на Том, хванал юздите в черните си ръчища.
— Дръж аркебуза! — подаде ужасното оръжие Аболи, като знаеше каква огромна радост доставя на момчето с доверието си. Макар цевта да бе по-къса от ръката на Том, тя можеше да изхвърли две шепи смъртоносно желязо през зейналото като фуния дуло. — Покаже ли се някой разбойник, напълни му търбуха, Клебе! — Том за малко да се пръсне от гордост и се изпъчи между двамата.
Аболи бе използвал обръщението „Клебе“, което означава ястреб на горския език на Африка. Този прякор доставяше особено удоволствие на Том. Аболи го обучаваше на горския език защото, както сам бе обяснил, там ще го заведе съдбата. Това е предсказано от мъдра и красива жена още много отдавна. Африка го очаква. И той, Аболи, трябва да го подготви за мига, в който за първи път ще стъпи на нейна земя.
Аболи беше принц на своето племе. Фигурите на ритуалните белези, очертани от бразди и ръбове по черното му лице, доказваха царственото му потекло. Беше изкусен майстор на всяко оръжие, което му попадне — от африканска бойна тояга до най-фината рапира от Толедо. Сега, когато близнаците бяха достигнали необходимата възраст, Хал повери на Аболи задачата, да ги въведе в тайните на фехтоваческото майсторство. На тази възраст Аболи бе тренирал Хал, а по-късно и Уилям. И двамата бе превърнал в майстори на сабята. Том се отдаде на новото занимание със същата охота и жар, както баща си и Уилям, но за жалост, Гай не проявяваше същото желание и умение.