Кралицата на изменниците

— Сажди. Слязъл е по комина в къщата отгоре. — Тя погледна към старото каменно стълбище, водещо нагоре, вероятно към вратата на мазето.
Сери се вкисна. Както и да бяха влезли двамата и както и да ги бяха намерили, убежището вече не беше сигурно. Той погледна намръщено мъртвите убийци, като си мислеше за последните няколко души, към които можеше да се обърне за помощ, и се чудеше как да се свърже с тях.
Откъм вратата се дочу тихо ахване. Той се обърна и видя Кадия, увита само в чаршафа си, която гледаше с втренчен поглед мъртвите убийци. Тя потрепери, но когато го погледна, ужасът в очите й се смени с разочарование.
— Предполагам, че няма да останеш още някоя нощ, нали?
Сери поклати глава.
— Съжалявам за бъркотията.
Тя огледа отвратено кръвта и телата, после се намръщи и вдигна очи към тавана. Сери не беше чул нищо, но Аний погледна нагоре едновременно с Кадия. Всички се спогледаха разтревожено, но никой не посмя да се обади, докато опасенията им не се потвърдяха.
Той чу тихо изскърцване, приглушено от дървения под над главите им.
Аний и Гол грабнаха колкото се може по-безшумно обувките, раниците и фенерите си и последваха Сери в другата стая. Затвориха вратата и преместиха стария сандък на предишното му място пред нея. Кадия спря в средата на стаята, въздъхна и хвърли чаршафа на леглото, за да си облече дрехите. Аний и Гол бързо се обърнаха с гръб към нея.
— А аз какво да правя? — прошепна тя на Сери.
Той взе останалите си дрехи и нощната лампа на Кадия и се замисли.
— Последвай ни.
Тя изглеждаше повече притеснена, отколкото развълнувана, когато всички се спуснаха през капака на пода, водещ до стария Път на Крадците. Коридорите бяха пълни със срутена зидария и не бяха съвсем безопасни. Тази част от подземната мрежа беше отрязана от останалата, когато кралят ремонтира близкия път и построи нови къщи на мястото на някогашните коптори. Макар да не влизаше изцяло в границите на неговата територия, Сери беше платил на един стар тунелджия да прокопае нов коридор за достъп, но бе оставил занемарения вид на старите пътища, така че никой да не се изкуши да ги използва, ако ги открие. Мястото бе подходящо за криенето на различни неща, като например крадени стоки и някой-друг труп.
Самият той обаче никога не бе възнамерявал да се крие тук. Кадия огледа затрупания с отломки коридор със смесица от слисване и любопитство, Сери й подаде лампата и махна с ръка в едната посока.
— На около стотина крачки оттук ще видиш решетка високо от лявата стена. От нея се излиза на уличка между две къщи. На стената има вдлъбнатини, които ще ти помогнат да се изкачиш до нея, а решетката трябва да се отваря навътре. Иди при някой от съседите си и им кажи, че в дома ти има крадци. Ако намерят телата, кажи, че това сигурно са обирджиите и са се скарали за нещо.
— Ами ако не ги намерят?
— Завлечи ги в тунелите и не пускай никой в мазето, до като миризмата не се разнесе.
Тя изглеждате още по-зле, но кимна и изпъна гръб. Сери изпита възхищение към смелостта й; надяваше се, че жената нямаше да се сблъска с други убийци и че нямаше да бъде наказана за това, че му е помагала. Крадецът пристъпи към нея и я целуна силно.
— Благодаря ти — речен той. — За мен беше истинско удоволствие.
Кадия се усмихна и очите й проблеснаха.
— Пази се — каза му тя.
— Винаги. А сега върви.
Тя забърза обратно по тунела. Сери не можеше да си позволи да я изпрати с поглед. Гол поведе малката групичка напред, а Аний вървеше най-отзад. След няколко стъпки нещо зад гърбовете им изтрещя. Сери се спря и погледна назад.
— Кадия? — промърмори Гол. — Решетката се е затворила, след като тя е излязла на улицата?
— Далече е и звукът няма да стигне чак дотук — отвърна Сери.
— Затръшването на решетката върху каменна стена не звучи по този начин — прошепна Аний. — Това беше нещо дървено.
Последва тронолене. Звук на разместени тухли и камъни. Сери почувства ледени тръпки по гърба си.
— Тръгвайте. Бързо. Но тихо.
Гол вдигна високо фенера си, но отломките по пода им пречеха да тичат. Сери на няколко пъти преглътна ругатните си, съжалявайки, че не бе разчистил малко повече. А щом навлязоха в една по-права част от тунела, Гол изруга и се спря, Когато надникна над рамото на едрия мъж, Сери видя, че таванът пред тях се е срутил наскоро, оставяйки ги в задънена улица. Той се извърна и тримата поеха наобратно към последния кръстопът, през който бяха минали.
Когато го достигнаха, Аний въздъхна.
— Оставяме следи.
Сери погледна надолу и видя стъпките в прахта. Надеждата, че преследвачите им ще стигнат до задънения коридор, се изпари, щом той осъзна, че Гол е свил по страничния проход, оставяйки достатъчно доказателства, че са се върнали назад.
„Но ако има друга възможност да оставим фалшиви следи…“
Такава обаче не се появи. Когато стигнаха до коридора, който водеше към главната отсечка на Пътя на Крадците, той въздъхна с облекчение. Отново съжали, че не е предвидил ситуацията, в която бяха попаднали — докато бе маскирал входа към тунелите, той не се бе досетил да прикрие изхода от онези, които проучваха отвътре.
Щом вратата се затвори зад гърбовете ми, те огледаха по-чистия, по-добре поддържан коридор, в който се намираха. Наоколо нямаше нищо, което да могат да използват за блокиране на вратата и така да попречат на преследвачите им да излязат от старите тунели.
— Накъде? — попита Гол.
— Югоизток.
Тримата вече се придвижваха по-бързо и намалиха светлината на фенерите така, че само един тъничъклъч да осветява пътя им. Някога Сери бе минавал оттук в пълен мрак, но беше чувал историите за капани, поставени, за да защитят териториите на другите Крадци от предприемчиви обирджии или от загадъчните слиги. Въпреки това Гол наложи доста бърз ритъм и Сери се притесняваше, че приятелят му няма да успее да реагира навреме, ако се натъкне на някоя опасност.
Скоро той започна да се задъхва, гърдите го боляха, а краката му започнаха да се подгъват. Гол дръпна малко напред, но след известно време забави крачка и погледна назад. Поспря се и изчака Сери, но дори след като той го настигна, едрият мъж продължаваше да гледа намръщено.
— Къде е Аний?
Сърцето на Сери се сви от болка. Той се обърна, но видя само тъмнина зад себе си.
— Тук съм — обади се тих глас и леките й стъпки изпревариха появата й. — Спрях се, за да видя дали няма да ги чуя. — Лицето й бе мрачно. — Прилижават ни. Повече от един са. — Тя се приближи към тях, махвайки с ръка. — Продължавайте напред. Не са далеч.
Сери се намръщи, а Гол се втурна напред. Едрият мъж вървеше още по-бързо от преди. Беше избрал криволичещ маршрут, но все пак не бяха успели да се измъкнат от преследвачите си — което предполагаше, че те познават коридорите също толкова добре, колкото тях двамата със Сери. Гол сви по-близо до проходите на Гилдията, но който и да ги преследваше, очевидно не се страхуваше достатъчно от магьосниците, за да остави плячката си да се измъкне.
Приближаваха тайния вход на Сери в тунелите под Гилдията. „Няма да посмеят да ме последват там“. Освен ако не знаеха накъде водят тунелите. „Ако тръгнат след мен, ще разберат, че Гилдията не охранява подземните си коридори“. Което означаваше, че Скелин също ще го разбере. „Не само няма да мога да използвам повече този изход, ами ще трябва да предупредя и Гилдията. Те ще запълнят тунелите и най-безопасният ми маршрут до Сония и Лилия ще бъде изгубен“.
Той считаше коридорите на Гилдията за един вид последно убежище. Ако имаше някаква алтернатива…
На двайсетина крачки от входа към гилдийските тунели някъде отзад се чу звук, който потвърждаваше, че убийците се приближават. Бяха твърде близо — нямаше да има време да отворят тайната врата. Когато Гол забави ход и се обърна към Сери, веждите му бяха повдигнати в мълчалив въпрос. Сери се плъзна покрай него и пое в нова посока.
Оставаше му само една възможност, която бе доста рискована. Може би дори щяха да се окажат в много по-опасна ситуация. Но поне преследвачите им също щяха да бъдат застрашени, ако се осмеляха да ги последват.