Тринадесетият съдебен заседател

Харди и Франи седяха в малко ресторантче, което се казваше „Хиро“ на улица „Джуда“ на две пресечки от „Шамрок“. Франи пиеше чай, защото избягваше пикантните ястия и сакето — все още кърмеше. Харди обаче почти бе опразнил чинията си.
Франи в действителност нямаше нужда от слаба светлина, за да изглежда привлекателна, но все пак сенките от свещите бяха повече от комплимент за нея. Харди не можеше да свали очи от лицето й. Тя държеше ръката му през масата и му говореше за Вини, за разширяващия се речник на Ребека.
Остави я да си говори, изпълнен с чувството, че ако Голямото — земетресението, което цяла Калифорния очакваше всеки момент — ги пометеше в този миг, той ще умре щастлив.
— Освен „палец“, слушай, тя произнесе първата си сложна дума… „гравитация“.
— Ще ми кажеш ли в какъв контекст използва думата „гравитация“? — Беки, Ребека, беше на годинка и два месеца. Досега почти не бе демонстрирала интерес към физиката.
— Чашката й падна от масата и тя се разплака. Обясних й, че това се дължи единствено на гравитацията, така че Беки заклати глава и взе да повтаря „гравитация“, „гравитация“. Естествено, впоследствие реши, че трябва да експериментира с думата още стотина пъти.
— А как иначе? Човек не изоставя току-така подобно понятие. Какво щеше да стане, ако и Нютон се беше отказал?
— Е, не стигнахме чак дотам. Прибрах чашата и толкоз.
Харди вдигна обвиняващ показалец.
— Негативна подкрепа, Фран. Нали говорихме за тези неща? Ако след някоя и друга година изключи на тема „гравитация“, само ти ще си виновна.
Франи отпи от чая си.
— Е, ще преживея това тегло. — Изведнъж разговорът за децата стана излишен — моментът сякаш пареше. На ред бяха други неща. — А как мина твоят ден? Ще работиш ли с Дейвид?
На фона на тихата музика Харди разказа за делото на Дженифър Уит, за отказа да я пуснат под гаранция и всичко останало — или почти всичко. Спести й терзаещото подозрение, че не всичко около новата му клиентка е както изглежда на пръв поглед. Все пак спомена банковата сметка на Дженифър. „Значи има с какво да ни плати.“ После се опита да обясни откъде са се взели парите.
Франи остави чая си.
— Искаш да кажеш… че ги е откраднала? Парите, с които ще ти плати?
— Не. Не в точния смисъл. — Харди вдигна пръст. — Харесва ми каквото правиш с веждите си. Презрение и несъгласие. Бива си го.
— Не в _точния_ смисъл?! Стига, моля те.
Харди се отказа.
— Е, добре, откраднала ги е. Имала е причини. Това не означава, че е лош човек. — Отново опита да олекоти положението и то се издигна като булдозер. — Така или иначе — продължи той, — това е работа поне за година. И ако Дейвид я освободи, а често успява, рекламата ще е солидна.
— А ако не успее?
— Ако не успее, моята работа ще бъде да я отърва от газовата камера.
Франи, както и повечето хора, не беше наясно с тежките наказателни дела в Калифорния. Харди обясни, че Фримън ще ръководи първата фаза, при която щеше да се определи дали Дженифър е виновна или не. След това, ако Фримън загубеше, щеше да има втора фаза, по същество втори процес, при който щеше да се отсъди едното от двете възможни наказания — доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване или смърт.
Ако се стигнеше дотам, Харди щеше да оспорва през втората фаза…
Франи поклати глава.
— Голяма работа, няма що! Това е представата ми за ада!
— Няма да се стигне дотам. Не се безпокой.
— Да го запишем в протокола, а? Дизмъс Харди казва, че няма да се стигне дотам. Не трябва да се безпокоя. Искам да имам копие за личния си архив.
Харди внимателно набоде с вилицата си едно пъдпъдъче яйце и го сложи в устата си, наслаждавайки се на аромата.
— Ще накарам секретарката ми да ти направи един екземпляр. Слушай, Франи, Дейвид е най-добрият адвокат в града. Подхвърля ми кокал, това е всичко. Голям кокал с много месо.
— Ами ако тя го е направила? Тогава?
Харди поклати глава.
— Не е убила сина си.
— Изглежда някой си мисли, че е. Винаги си твърдял, че не могат да арестуват човек, ако не е направил нищо.
— Заблуждавал съм се. Сега прозрях истината.
Франи заопипва чашата си и след миг вдигна очи.
— Това никак не е смешно, Диз. Искам да кажа… нали има достатъчно улики, за да се твърди, че е убила сина си? Случайно или иначе.
Харди трябваше да кимне.
— И още повече, че е убила мъжа си?
— Установеното досега не означава непременно, че…
Но Франи бе слушала тази песен и го прекъсна.
— Ами първия й съпруг?
Харди махна с ръка.
— Това са номерата на прокуратурата. Заровиха се в миналото и буквално изкопаха тази история. Навремето не са успели да докажат нищо, няма да успеят и сега, след десет години.
— Паметни слова. Ами ако успеят? Ако нещата не се развият както предвиждаш? Какво ще стане тогава? Или, още по-лошо, какво ще стане, ако се докаже, че тя наистина е убила двамата си мъже и детето си? — Франи потрепери ужасено.
Тези въпроси не допадаха на Харди, предимно защото си ги бе задавал сам съвсем скоро. Способността на Дженифър да се преструва, да позира, да играе роли и да крои планове не му се струваше нещо, което може да се пренебрегне. Разбира се, той не би желал да иска милост за човек, който не я заслужава, и ако Дженифър наистина бе извършила тези неща, не трябваше да се измъкне безнаказано.
Все пак той отново се превърна в добър адвокат и си каза, че най-малкото е стигнал до някаква стратегия, която ще се чуе в съда.
— Ако е убила мъжа си, мога да пледирам, че той я е малтретирал, което очевидно е истина.
— Сигурен ли си?
— Струва ми се, че да. Макар тя да се мъчи да отрече.
— Е, това е окуражаващо. Много окуражаващо.
— Става забавно…
— Защото да си с мен е забавно. В един миг няма нищо, после, бам, всичко се превръща в лунапарк.
Бяха в новия си, подобен на джип „Сузуки Самурай“ — компромис заради малките деца — и се спускаха надолу по улица „Хайт“ в десет часа вечерта. Той улови ръката й. Франи внимателно я освободи.
— Почти свършихме. — Прозвуча като извинение.
От „Хиро“ решиха да се върнат в „Шамрок“, за да прекарат известно време с Моузес. Франи не беше виждала брат си цяла седмица и тъгуваше за него.
Само че преди това…
Дейвид Фримън не обичаше да наема частни детективи и предпочиташе да прави проучванията си сам. Понеже делото, с което се занимаваше, отнемаше по-голямата част от времето му, бе помолил Харди да провери някои подробности около Дженифър Уит.
Преди да свие към „Шамрок“, Харди предложи да се отбият до къщата на Дженифър, Лари и Мат, просто за да хвърлят едно око. Папката беше в колата, така че видя адреса и след близо двайсет минути го откриха — „Олимпия Уей“. Понеже им беше по пътя, Харди реши да измери разстоянието до банката на Дженифър — тази, от която бе теглила пари.
Само че на съживената някогашна улица на хипитата, сега имаше четири банки и пред всички имаше банкови автомати. Харди записа разстоянията, а в това време Франи отбеляза колко чудесно са си прекарали последните четирийсет и пет минути.
Банката на „Хайт“ — най-близката до къщата на Уит — беше на близо три километра. Най-далечната — почти до началото на парка „Голдън Гейт“ — беше на около четири километра. Харди не беше сигурен дали тези данни щяха да се окажат от някакво значение, но смяташе, че е по-добре да ги има. Според него, фактите можеха да променят положението, дори и да не бе наясно как точно.
— Браво! — възкликна Франи, когато той записа последните цифри, — след като проверихме всичко това, ще мога да спя спокойно.
 8 
За Харди пропукването на зората изглеждаше така: телефонът до леглото му иззвъня в пет и половина, когато прозорецът на спалнята започваше леко да порозовява. Вдигна слушалката при първото звънене.
— Обажда се Уолтър Теръл. Събудих ли те? Съжалявам. Ейб Глицки ме помоли да ти се обадя. С какво мога да ти бъда полезен?