Бяла смърт

Райън се боеше, че ще нарани изпадналите в паника животни или ще раздели малките от родителите им, ако корабът му остане на място. С неохота даде заповед на кормчията да премести кораба от пътя на лова.
Щом „Морски страж“ се дръпна, откъм ловците се надигна буря от ликуващи викове. Редицата започна да се затваря в смъртоносна прегръдка около безпомощните китове. Лодките стегнаха обръча и подкараха плячката си към касапницата, където я очакваха харпуните на палачите.
Райън нареди на Мърсър да изведе „Морски страж“ в открити води.
— Много лесно се предаваме — каза Мърсър.
— Още нищо не си видял — със загадъчна усмивка каза Райън.
Крайцерът се движеше край „Морски страж“ като ченге, извеждащо футболен запалянко от стадиона, но когато се озоваха на около километър от лова, започна да изостава. Райън пое руля — често се обръщаше да провери местоположението му. Щом реши, че корабите са на подходящото място, вдигна телефона на машинното отделение и нареди:
— Пълен напред.
„Морски страж“ бе тромав и широк, с висок нос и кърма и силует, напомнящ на старовремска вана. Бе проектиран преди всичко като стабилна платформа, от която да се спускат подводни инструменти и мрежи. След като SOS се бе сдобила с кораба на един търг, първата работа на Райън бе да оборудва машинното отделение с мощни дизелови двигатели.
Рязко завъртя щурвала наляво. Кърмата се разтресе, корабът изписа огромна дъга от пяна и се понесе обратно към лова. Сварен неподготвен, крайцерът се опита да го последва, но не можа да повтори острия завой на „Морски страж“ и изостана, губеше безценни секунди.
На два километра от брега „Морски страж“ направи рязък завой и прегради пътя на ловците. Райън остана на щурвала. Искаше сам да поеме отговорността в случай на някакъв инцидент. Планът му да попречи на лова изискваше сръчна ръка. Малка грешка в скоростта или разстоянието и китоловците щяха да бъдат преобърнати и хвърлени в ледените води. Държеше постоянна скорост. Широката кърма оставяше бурна диря. Вълната удари лодките челно. Някои успяха да я яхнат и се озоваха високо във въздуха. Други се отклониха от курса си в яростен опит да се спасят от потапяне.
Редицата се разкъса на разхвърляни групички, с широки пролуки между лодките. Райън отново завъртя щурвала и „Морски страж“ направи втори остър завой и застана на пътя на китовете. Бягащите от ловците животни се обърнаха и се насочиха към пролуките в редицата лодки.
Сега бе ред на екипажа на „Морски страж“ да ликува — но веселието им не продължи дълго. По-бързият крайцер бе настигнал кораба на SOS и се намираше на не повече от стотина метра от него, движеше се с абсолютно същата скорост. От радиото се чу глас:
— Капитан Петерсен от „Лейф Ериксон“ вика кораба на SOS „Морски страж“.
Райън грабна микрофона.
— Говори капитан Райън. С какво мога да ви бъда полезен, капитан Петерсен?
— Нареждам ви да изведете кораба си в открито море.
— Действаме според международното право. — Райън се ухили криво на Тери. — Юридическият ми съветник в момента е до мен.
— Нямам намерение да обсъждам тънкостите на закона нито с вас, нито с юридическите ви съветници, капитан Райън. Излагате на опасност датски рибари. Имам правото да употребя сила. Ако не се махнете незабавно, ще вдигна кораба ви във въздуха.
Оръдейната кула се завъртя и дулото се насочи право към „Морски страж“.
— Играете опасни игри — с премерено спокойствие каза Райън. — Достатъчна е само една грешка, за да не ни улучите и да потопите някой от рибарите, които се опитвате да защитите.
— Не вярвам да не уцеля от това разстояние, но не искам да се стига до кръвопролитие — отговори Петерсен. — Осигурихте достатъчно материал на телевизионните камери. Повечето китове избягаха и попречихте на лова. Постигнахте своето и вече не сте желан тук.
Райън се изсмя.
— Приятно е да си имаш вземане-даване с разумен човек. За разлика от кибритлията преди вас. Добре, ще се отдръпна, но няма да напуснем водите на Фарьорските острови. Имаме и друга работа тук.
— Можете да правите каквото ви се хареса, стига да не нарушавате законите ни и да не застрашавате нашите граждани.
Райън въздъхна облекчено. Външното му спокойствие бе просто представление — много добре съзнаваше на каква опасност са изложени екипажът и представителите на пресата. Отстъпи щурвала на първия си помощник и даде заповед да продължат бавно напред. „Морски страж“ излезе от района на лова и се насочи към открито море. Планът на Райън бе да закотви кораба на няколко километра навътре, докато се подготви за протеста срещу риболовната компания.
Петерсен — бе си взел поука от предишното поведение на „Морски страж“ — го последва на известно разстояние, готов всеки момент да се намеси и да пресече евентуален опит за връщане.
Тери наруши напрегнатата тишина в лоцманската кабина.
— Капитан Петерсен не си дава сметка, че току-що се размина на косъм. — Ухили се. — Един изстрел и щях да го завлека в съда и да поискам кораба му като обезщетение.
— Мисля, че повече се страхуваше от боклукчийския катапулт — каза Райън.
Смехът им бе прекъснат от ругатнята на Мърсър.
— Какво има, Чък?
Мърсър бе стиснал щурвала с две ръце.
— Мамка му, Марк. Явно си развалил нещо, като въртеше кораба насам-натам като джет. — Намръщи се. — Ето, виж.
Райън се опита да завърти щурвала. Придвижваше се на сантиметър-два в двете посоки, но само толкова. Натисна леко, после се отказа.
— Проклетият щурвал е блокирал. — В гласа му звучеше едновременно ярост и объркване.
Вдигна слушалката, нареди на машинното отделение да спрат двигателите и отново насочи вниманието си към щурвала. Вместо да намали, корабът неясно защо започна да набира скорост. Райън изруга и отново се обади в машинното отделение.
— Какво става, Кал? Да не си оглушал най-накрая от тези двигатели? Казах да спреш, а не да увеличаваш скоростта.
Машинистът — Кал Ръмсън, първокласен моряк — изсумтя:
— По дяволите, знам какво каза. — Отчаянието в гласа му се четеше съвсем ясно. — Намалих скоростта. Двигателите са се побъркали. Управлението като че ли не работи.
— Тогава ги изключи — каза Райън.
— Опитвам се, но с дизела е по-трудно.
— Продължавай да опитваш, Кал.
Райън тресна слушалката. Ама че лудост! Сякаш корабът си беше наумил нещо. Огледа морето пред себе си. Поне не им се изпречваха никакви съдове или суша. В най-лошия случай щяха да останат без гориво някъде насред Атлантика. Вдигна микрофона, за да информира крайцера за затрудненото им положение, но бе прекъснат от вика на Мърсър.
— Щурвалът се завърта!
Помощникът се опитваше да задържи колелото, което бавно се завърташе надясно — и насочваше кораба към крайцера. Райън също го сграбчи и двамата с Мърсър се опитаха да върнат кораба на курса му. Напрегнаха всичките си сили, но щурвалът се изплъзваше от потните им длани и „Морски страж“ се приближаваше към военния кораб.
Датчаните бяха забелязали промяната в курса. От радиото отново прозвуча познатият глас:
— Обадете се, „Морски страж“. Говори капитан Петерсен. Какво сте намислили?
— Имаме проблем с управлението. Щурвалът е заял и не можем да изключим двигателите.
— Невъзможно — каза Петерсен.
— Кажете го на кораба! Последва мълчание.
— Ще се отдръпнем, за да ви осигурим свободно място — обади се накрая Петерсен. — Ще предупредим и другите кораби по пътя ви.
Крайцерът започна да се оттегля.
Но преди да успее да се отдалечи, „Морски страж“ направи рязък завой и се насочи право към него като гигантско управляемо торпедо.
Матросите на крайцера се изсипаха на палубата и започнаха да махат като обезумели на приближаващия кораб да завие. Крайцерът даде няколко къси предупредителни сигнала със сирената си. По радиото се разнесоха думи на датски и английски.
Щом видяха, че двата кораба са на няколко секунди от катастрофата, моряците се втурнаха да спасяват живота си.